Бориса Сарафова – Черкелова: Посвещавам първия си моноспектакъл на моя любим роден град Плевен

0
185
Бориса Сарафова
Бориса Сарафова - Черкелова, на втори план: режисьорът Ованес Торосян, снимки: Георги Сиркатов

“Реших да направя първия си моноспектакъл, който съвсем осъзнато посвещавам на моя любим роден град Плевен. Това е моят подарък от една плевенчанка за Плевен. От осем години съм на щат в Плевенския театър и първото ми качване на сцена беше, за да поднеса цветя на Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова в същия театър. Тогава бях на четири годинки. Предизвикателството в този моноспектакъл е да покажа съществуващата в мен женственост и пред себе си, женствеността, която съм крила винаги. Искам да покажа собственото си лице на сцената, това е по-голямото предизвикателство за мен. И да не пропусна – благодаря ви за всичко!”, споделя актрисата Бориса Сарафова – Черкелова за моноспектакъла “Не, аз благодаря!” от Албена Ненкова, чиито премиерни представлевния ще са на 1 и 11 февруари, на Камерна сцена „Пан Бурянин“ в ДКТ „Иван Радоев“, от 19 ч. 

Заглавието е посветено на невидимите за публиката хора в театъра – кои са те, можем ли да се огледаме в тях, какво имат те да ни разкажат?

Бориса Сарафова – Черкелова се превъплъщава в ролята на гардеробиерката Невенка, която се оказва единствената останала в театъра в обявения Ден на отворени врати, тъй като всички са на турне в с. Тръстеник. Събитието е пред провал, но неочаквано Невенка се оказва „под прожектора“ – точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде. Какво има да ни каже тази на пръв поглед обикновена жена, принудена да говори? Дали пък точно в този ден тя ще реши да даде гласност на своите проблеми и какви ли са те? Не, това не е драма, а опит чрез много смях, любов и откровеност, както и чрез таланта на Бориса Сарафова – Черкелова и режисурата на Ованес Торосян да се огледаме един в друг.

„Не, аз благодаря!“ е първата премиера на плевенския театър за 2025 г. Това е разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията „театър“. Режисьорът Ованес Торосян е автор на музиката и текста на 12-те песни, които допринасят за автентичното пресъздаване на вътрешната атмосфера в театралната сграда. 

“Като режисьор търся през тази частна история да достигна до посланието, че чрез илюзията „театър“ можем да се научим да сме благодарни. За мен това е най-краткият път към щастието, към любовта, към началото, към новото, към промяната. Интересува ме връзката между благодарността и изкуството, бягството в тази илюзия е като последен опит човекът да се научи да благодари – тук включвам и себе си и съответно моите човешки грешки, които вероятно не осъзнавам, но те могат да бъдат оправени. Това е и моят опит чрез този текст да развия темата за благодарността, която е много важна за мен, защото аз съм благодарен на българите, че са ме приели в своя дом, че ми дадоха език, образование и гражданство. Аз съм подал ръка и тя е хваната от българите. Не мога да не бъда благодарен. Как да дадем шанс на другия да бъде добър, защото това е по-голямата добрина? Отговорът е пред очите ни – като му благодарим! Да имаш възможността да дадеш на другия, това е в центъра на моето режисьорско търсене”, пояснява Ованес Торосян.

„Не, аз благодаря!“ е първият реализиран театрален текст на Албена Ненкова. Тя работи в областта на изкуството и културата – писател, сценарист, редактор и телевизионер. Албена не крие, че най-любимите периоди в работата ѝ са Литературен клуб „Перото“, НДК, библиотеките в КК Албена АД, „Книги в облаците“, хижа Плевен, Фондация „Миню Балкански“, с. Оряховица, Пространство за култура и дебат „Пречиствателната“, с. Смилян и други. Работи като литературен агент от няколко години и това разширява интереса и любовта ѝ към книгите.

Информация: ДКТ „Иван Радоев“

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here