28 материала за Плевен и Плевенския край на изявени български учени ще влязат в сборник на Дружество „Краезнание“ – Плевен, информира за „Духът на Плевен“ председателят на организацията Петко Дилков. В книгата са застъпени теми от историята, икономиката, културата, народните традиции и обичаи на региона.
През 2012 и 2015 г. Дружество „Краезнание“ – Плевен организира и проведе две научни конференции под надслова „Плевен и Плевенски край – минало, традиции, духовност“ с научен ръководител доц. Ани Златева от Института за исторически изследвания – БАН, а материалите от конференциите бяха издадени в отделни сборници с финансовата подкрепа на Община Плевен.
В резултат на това авторитетът на Дружеството значително нараства, а това улеснява набирането на материали за новия, трети сборник. Отзовават се научни работници и специалисти от значими научни звена, с което осезаемо се повишава научното ниво на предлаганите материали. През последната 2021 година са набрани материали за трета научна конференция, но пандемията от Коронавирус – 19 я възпрепятства. От Дружеството се надяват на подкрепа от местната власт, за да издадат трети сборник, но за сега не са я получили. Отзовават се спомоществователи, но все още не е събрана необходимата сума, за да се реализира изданието.
Интерес предизвикват материалите на проф. д-р Оливера Кръстева от Софийския университет „Климент Охридски“ – „Забвението и съживяването на културната дейност в Плевен и Плевенския край след войните 1912-1918 г.“, както и на проф. д-р Теодоричка Готовска от Института за исторически изследвания при БАН – „Плевен и Плевенският край до войните за национално обединение, отразени в чешката и словашката литература“.
Доц. д-р Лиляна Велева от УНСС разглежда темата „Дейността на Министерството на земеделието относно Плевен и Плевенския край през първата половина на ХХ век“, д-р Росица Златинска от УНСС пише „Към въпроса за кредитирането в Плевен и Плевенския край (1878-1912)“, д-р Володя Милачков от Институт за исторически изследвания при БАН разработва въпроса „Малко известно руско издание за ген. Скобелев“ (Москва, 1913).
Д-р Петър Кърджилов от Институт за изкуствознание при БАН представя „Нови неизвестни филми и бележки от западноевропейски хранилища за Плевен и Плевенския край“, а доц. Ани Златева от Института за исторически изследвания при БАН – „Първият благотворителен фонд на Дойренци, 1917 г. – пример за Българската войска“.
Значимо е и участието на специалисти от музеите в Плевен, Габрово, Варна, Благоевград. Тодорка Стоянова от Военноморския музей във Варна предлага темата „Детските морски колонии, организирани от Плевенския клон на Българския морски сговор през 20-30-те години на ХХ век“, д-р Елена Александрова от Регионалния музей в Благоевград е развила темата „Възкресение на паметта за Илинден 1903 г. в Плевенския край“, Мариана Томитова от Регионалния музей в Габрово обогатява въпроса за „Просветни връзки между Плевен и Габрово през ХІХ – ХХ век“.
Плевенските историци предлагат две интересни теми: Емилия Зорнишка от Военноисторическите музеи пише за „Английската дипломация и Плевенската епопея 1877 г.“, Димитър Петров от Регионалния исторически музей Плевен разглежда „Зараждане и развитие на юношеското туристическо дружество „Студенец“ – Плевен (1914-1940)“, а Красимир Петров разработва въпроса „Никола Мушанов и връзките му с Плевенския край (Писма на Н. Мушанов до Хр. Кътовски от Койнаре през 1949 г.)“
Плевенските краеведи отново показват високо научно ниво в своите проучвания. Деян Белчев е автор на проучването „Влад Гладичов от Плевен, сред първите преписвачи на Паисиевата история“, Петко Дилков поднася на читателите темата за „Кредитните и потребителските кооперации от Плевенския край от началото и средата на ХХ век – основен фактор за развитие на икономиката в селските райони“, Стефан Атанасов представя „Червенобрежкият периодичен печат от началото на ХХ век до наши дни“, а Светла Петкова е автор на „Село Петърница, Плевенско през Средновековието до Освободителната война“.
Стойностни са темите относно регионалните истории, родови проучвания, народните традиции и обичаи в Плевенския край, представени от Аспарух Ангелов, Десислава Михайлова, Гергина Давидова, Мариана Хицовска.
Литературната критика е поднесена от Георги Андреев с материала „Тематичен обхват в пенталогията „Възход и падение“ на Пелин Пелинов“ и от Милена Гераскова с „Жизнен и творчески път на трима писатели от с. Стежерово – Илия Булев (1883-1966); Георги Булев (1918-2011); Николай Булев (1926-2000)“.