174 години от рождението на българския национален герой, революционер, поет и публицист Христо Ботев честваме днес, 6 януари. Израснал в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Дрянкова, той е една от най-обичаните и тачени личности в нашата история. Животът му е пъстър и труден, изпълнен с превратни и противоречиви събития. Отива си едва на 28 години, но оставя огнена диря след себе си, която не спира да вълнува сърцата и умовете на поколения българи.
Поетическото наследство на Ботев е от 20 стихотворения. 16 от тях са отпечатани в единствената стихосбирка, излязла приживе на поета – през 1875 година. Тя е съвместен сборник на Ботев и Стамболов и носи заглавието “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.
Ботев е най-блестящият български възрожденски публицист. Автор е на много политически коментари и статии, сред които “Народът вчера, днес и утре” и “Източният въпрос лежи на плещите на българския народ”. Творбите му се печатат на първа страница в Каравеловите вестници “Свобода” и “Независимост” и в хумористичния вестник “Тъпан”, които излизат във Влашко, както и във вестниците, които самият той редактира: “Дума на българските емигранти”, “Знаме”, “Нова България”. Редактира и собствения си хумористичен вестник “Будилник”.
По-малко известно е, че Христо Ботев е и сред най-добрите преводачи на Българското възраждане. Превежда чужди съчинения, засягащи произхода на славяните и прабългарите, учебници по математика за начално училище и много класически руски драми.
***
Рождената дата на националния революционер, поет и публицист Христо Ботев ще бъде почетена с поднасяне на венци и цветя пред неговия паметник в Плевен. Събитието ще се състои днес, 6 януари, от 12.00 часа и в него ще участват военнослужещи от Плевенския гарнизон и ученици от НУ „Хр. Ботев”.
Община Плевен отправя покана към институции, организации, граждани да почетат 174-ата годишнина от рождението на една от най-значимите личности в историята на България.
В днешния ден да си припомним някои от непреходните му творби, преобразили литературната съкровищница на България завинаги.
Елегия
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“
Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана – рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
Моята молитва
„Благословен бог наш…“
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
Странник
Бързай, странник, върви скоро
къща бащина да стигнеш,
пред къщата играй хоро,
през хорото ти ще минеш.
„Добре дошел“, ще ти кажат
деца, баби и подевки;
а момите – те играят
подир дружкини засевки.
Няма нищо! Други зема
тази, що си нявга любил;
но и за теб моми има:
бог не си с камъни бил.
Ще излезе стара майка
да посрещне мила сина,
ще заплаче, ще завайка:
„Син дочаках от чужбина!“
Ще прегърне мъжка снага,
а ти нейни стари кости;
ще чуйш майчина си тъга,
ще чуйш нейни думи прости.
Ще чуйш, ала недей плака,
първо либе че сгодили,
друга вест те тебе чака –
за баща и братя мили!
Турци тейка ти убиха,
братята ти и двоица
полежаха, па изгниха,
отровени във темница.
Но то нищо! Ти да си жив,
баща скоро ще да бъдеш, –
бог е добър и милостив,
а ти трябва род да въдиш.
На, че плачеш! Ех, жена си!
За жени е плачът даден,
за жени, за сиромаси:
ти не си ни гол, ни гладен.
Речи тамо: „Бог да прости“,
на попове по патрихил,
на трапеза свикай гости,
пък бъди, какъвто си бил!
Земи жена хубавица
или грозна със имот;
народи рояк дечица
и с сюрмашки ги храни пот.
Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита
човек ли е той или скот!
