На 11 март 1902 г. в Плевен се ражда Борис Константинов Шивачев – български писател, критик, публицист, пътешественик, космополит. Израства в родолюбива и интелигентна семейна среда, баща му е български офицер с корени от Македония. Завършва гимназията в Ловеч и едва 18-годишен, през 1920 г. заминава за Южна Америка, като носи литературната страст в душата си и желанието на скитника да попие всички нови впечатления в себе си, за да ги предаде по най-вълнуващия впоследствие начин на читателите. Цели четири години – до 1924 г. скита из Аржентина и Чили. Работи в металургичен комбинат, кланица, като хамалин по пристанищата, строителен работник, чертожник, общ работник по време на жътва и вършитба, по петролните кули в Патагония.
Месеците на труд се редуват с месеци на безработица, нищета и глад. Не успява да спечели дори парите, необходими му за връщането в България. Към родината пътува като работник-хамалин на кораб през океана, бояджия в Амстердам и Брюксел, общ работник в Париж, Марсилия и Истанбул. Завръща се в Ловеч тежко болен през 1925 г. Благодарение на грижите на родители и близки си, успява да се закрепи и да се отдаде на литературно творчество.
Докато боледува в Ловеч, успява да напише и издаде първата си книга – сборника с разкази и очерци на аржентинска тематика “Сребърната река” (1926, Ловеч). Междувременно започва да сътрудничи (от 1927 г.) на вестника на проф. Александър Балабанов – “Развигор” – със статии за испанската и испано-американската литература, издадени по-късно от Николай Йовчев (Б. Шивачев. “Съчинения”, т.1, изд. Хемус, 1947) под заглавие “Космополитизъм и литература”.
През лятото на 1927 г. става служител в София и се записва в Софийския свободен университет. Сътрудничи на литературния печат в България, Испания, Аржентина. Превежда от испански битово-психологическия роман на Хуан Валера “Доня Лус” (издаден през 1928 г.) и повестта на Хосуе Кесада “Продавачката”. Издава романа “Изобретателят” (София, 1931), преиздаден чак през 1992 г. През есента и зимата на 1930-1931 г., вече тежко болен и почти неподвижен, печата във в. “Литературен глас” “Писма от Южна Америка”, появили се като отделна книга през 1932 г. (следващи издания – 1945, 1958, 1973). Умира на 30 януари 1932 г.
На негово име в Плевен и Пловдив са кръстени улици. Борис Шивачев е наричан “българският Джек Лондон”. С вещината на социолог и с проникновението на психолог той анализира скритите механизми на всекидневието, неумолими и сред екзотиката на далечни страни. Шивачев е наричан още “влюбен в свободата скитник, романтик по светоусещане и бунтар по нагласа.” Последното личи и скандалния му експериментален роман “Изобретателят”, който остава неразбрана от критиката, малко известен е и на читателите. Повлиян от фройдизма, романът разкрива необикновената съдба на Иван (Хуан) Бистров, емигрант в Аржентина, неговите усилия да се приспособи към чуждата реалност, да намери мястото си сред хора, различни от него по склонности и манталитет.
Авторът разгръща смело и темата за хомосексуализма, която не е от приемливите за консервативното българско общество по това време. Въпреки това, романът е оценен от почитателите на стойностната книга като “социален и може би първият космополитен роман в българската литература.”
По случай 120 години от рождението на Борис Шивачев на българския книжен пазар вече са пълните избрани съчинения на писателя космополит. „Съчинения. Том 1“ включва всичките му художествени произведения и очерк за живота и творчеството му. Вторият том е събрал писмата на Борис Шивачев, както и неговите публицистични и есеистични текстове. Изданието е реабилитация на яркото литературно явление Борис Шивачев, който дълги години е пренебрегван, а заслужава да бъде познаван и оценен подобаващо от всички четящи българи. Необикновеният му, бурен и кратък живот продължава да вълнува, да прави все по-притегателен романтичния ореол около личността му, да повдига въпроси и да чака отговори, коментират неговите издатели.
