Обичаният народен певец Димитър Кермедчиев е родом от родопското село Момчиловци, Смолянско, където живее до днес. Пее от дете, а повечето мелодии и текстове на стари автентични песни е научил от своята майка. Има богат репертоар от над 600 родопски и други народни песни, които изпълнява с богата чувствителност. Споделя, че всяка песен минава през душата му, завладява го, разтърсва го и после оживява с гласа му.
Неговият самороден талант печели сърцата на публиката още с първите му появи на сцена. Носител е на първа награда от Общонационалния събор „Рожен 2006”, а негови песни са номинирани за „Песен на годината“ в телевизионен конкурс на „Фолклор ТV”. Преди десет години издава първия си албум с родопски и авторски песни „Рано ранил…”. Димитър Кермедчиев е работил с много музиканти, между които Николина Чакърдъкова и гайдарите Петър Янев от Смолян и Христо Христов от Плевен.
Разпознаваемият му глас завладява за секунди слушатели от различни поколения, които притихват пред таланта на родопчанина. Той сподели магията на народната песен с плевенчани по време на творческото завръщане „При българския корен“, организирано от Сдружение „Дъхът на Плевен“ в навечерието на Трети март.
Какво дава Родопа планина на чедата си, защо е толкова силно свързан с корена си и как майка му е измолила дарбата му да пее от Бог, разказва за „Духът на Плевен“ певецът с топло сърце и чиста душа Димитър Кермедчиев.
Откога датира любовта Ви към народната песен? Имате ли ясен спомен?
Още в ранна детска възраст съм имал интерес към музиката. Моята майка ми разказваше, че в детска градина съм си сгъвал акордеонче от хартия и съм си свирел и пеел. После в ученическа възраст започнах да разучавам песни – майка ми пее много добре, била е кандидат-певица във Фолклорен ансамбъл „Родопа“ в Смолян, но моята баба не я е пуснала и не се е сбъднала тази й мечта. По-късно, когато вече се събират с баща ми, нейната сестра й казва, че каквото си пожелае пред олтара, когато се венчава, това ще й се сбъдне. И майка си пожелава да има момче, да свири на акордеон и да пее. Това е нещо като измолен дар от Бога.
Е, колко хубаво! Значи вие сте нейната сбъдната мечта?
Да, така може да се каже. Тя ми разказа тази история по-късно, когато вече се занимавах по-сериозно с музика и ме търсеха за изяви. Беше много вълнуващо за мен да го чуя. Много хора не вярват в подобни чудеса, но аз съм убеден, че ги има.
Вие сте родом от китното родопско село Момчиловци. Какво Ви даде детството на това място, планината Родопи?
Както за всеки човек, за мен родното място е коренът и то е незаменимо. Свързано е с детството ми, с ученическата скамейка, с близки хора. Отделно е магията на самата планина – знаете, че Родопа планина е разкошна с красотата си, с горите си. В нея има някаква магнетичност, особено ако човек я свързва с вярата и песента, се получава някакво странно въздействие върху човешката душа – не само върху мен, но и върху всички гости, които посещават Родопите. Това усещане е невероятно.
От планината ли черпите сила и вдъхновение?
Вдъхновението идва по скоро от голямото желание да направя прекрасна песен. Това излиза от душата ми, от сърцето ми, защото всяка една песен, независимо дали е родопска, или не, аз я преживявам. Влизам в ролите на самите герои от песента и изливам душата си в изпълнението. Може би въздействието тогава става още по-силно.
И публиката винаги усеща това.
Абсолютно.
Лекува ли българската народна песен?
Убеден съм, че е така! Особено когато човек има сетива да я усети. Много хора са ми казвали, че като слушат песните ми, просто настръхват. Това е показателно, че има въздействие и точно то е лек за душата. Песента просто има чудотворно действие.
А и българите не случайно са имали песен за всяка дейност от делника, както за всички ритуали и празници на общността, за тъжни и весели поводи.
Да, така е. Песните по принцип се раждат от преживяванията на народа, те са създавани по действителни случаи. Хората по този начин са си изливали и мъката, и радостите и са ги споделяли всички заедно.
Родопската песен си има своя характер, своята специфика. С какво е толкова въздействаща?
За нея е характерен по-големия диапазон, особено при бавните песни, и че носи широтата на самата планина.
Вие до ден-днешен си живеете в Момчиловци? Защо не сменихте това място?
Живея в Момчиловци, работя в Смолян. Никога не съм се замислял да бъда някъде другаде. Родното ми място е спокойно и красиво. Бил съм на много места, но някак си не ме дърпат – обичам си Момчиловци. Коренът ме накара да си остана там. Както казват: „Камъкът си тежи на мястото.“
Така е. И коренът Ви е силен, явно, щом Ви държи толкова време там.
Да, всички сме тук. И моите деца почти всяка седмица се прибират, идват да се виждаме, харесва им Момчиловци. Синът ми Лазар е на 30 години и също се занимава с музика. Завърши Пловдивската духовна семинария, след това теология в София, но свири на гайда. А дъщеря ми Величка е на 26 години – тя е зъботехник в София. И двете ми деца са възпитани с народната музика и имат невероятно отношение към нея.
А как стана така, че започнахте да се занимавате с музика, като имате друга професия?
Аз съм стругаро-фрезист, работех в различни заводи в Смолян. И в момента се занимавам с такава дейност – с автомобили и механика. Никога не съм мислел, че ще дойде време да се занимавам по-професионално с музика. От хоби тя се превърна в едно сериозно занимание. Хората ме търсят и аз се опитвам да откликна. Щом имат интерес към това, което правя, аз съм длъжен да го правя. Тази божа дарба, която ми е дал Господ и е измолена от моята майка, просто трябва да я споделям с хората. Харесва ми и ще пея, докато мога.
Чудесно! Работите с различни музиканти. Разкажете за тях.
Работя с гайдаря Христо Христов от Плевен – младо и талантливо момче, което израсна покрай мен. Ние с неговите родители се познаваме от 80-те, те също са много отворени към народната музика. Събирахме се много често и, може би, у него се е породила любов към музиката. После му купиха гайда и стана много добър музикант. Желая му все така да се развива положително и напред в тази насока.
Работите и в неговата частна формация „Оазис“.
Да. Преди това и с други формации съм работил, също и с гайдаря Петър Янев, който свири на Валя Балканска. Той има и оркестър, с който също пея.
С Николина Чакърдъкова сте били на една сцена.
Това беше около 2008 година. Тя искаше да направи спектакъл в НДК в София и набираше изпълнители. Явих се на прослушване и тя ме покани да се включа в този проект. Тогава придобих по-голяма популярност, защото концертът се излъчи по телевизиите. Имах няколко изяви заедно с нея, но те пътуват много с нейния екип, а за мен не е възможно, защото имам и други ангажименти.
Вие сте постоянно канен по различни празнични поводи. Какво Ви прави впечатление при срещите Ви с хората? Младите обръщат ли се все повече към фолклора ни?
Имам наблюдения, че младите малко се отклоняват от автентичната народна музика. Харесва им, но предпочитат някаква фолкмузика, която на мен лично не ми допада. Но всеки има право на избор. Като цяло по-възрастните са по-свързани със стойностната народна музика и я търсят. Мисля си, че трябва да се придържаме към автентичното звучене на народната музика.
Вие създавате и свои песни.
Да, автор съм на музиката на няколко песни. Получават се, харесват ги хората.
Репертоарът Ви е огромен. Колко песни знаете?
Никога не съм сядал да ги запиша. Със сигурност са стотици, може би са над 600 вече. Някой ден ще си направя една сбирка.
Хубаво би било, пък така ще сте полезен и на млади изпълнители, които биха искали да учат песни и да се развиват в тази посока.
Дай Боже! Има хора, които и сега ме питат за някои песни. И аз винаги помагам, с каквото мога.
Какво е народната песен за Вас? Имате ли ден без нея?
В ежедневието си тананикам много често. Пея, когато искам да науча някакъв текст, да се обогатя. Пеенето е нещо, което се е сраснало с мен. Музиката живее в душата и сърцето ми.
Народната песен е част от същността Ви.
Да, аз харесвам и старите градски песни, балканската музика също. Много обичам и да слушам музика.
Вие знаете народни песни и от други фолклорни области на България?
Да, малко тракийски, македонски. Знам и други, но повече пея тези.
А според Вас защо българският фолклор е толкова впечатляващ? Едва ли има чужденец, който да не се изуми от нашите песни, танци, народни носии?
Може би с разнообразието си. Българската народна музика
има невероятно много ритми и съзвучия, с които въздейства много, човек не може
да остане равнодушен към нея. Такова малко кътче с толкова наситен фолклор едва
ли има по света. Уникално е българското народно творчество!
