благороден елен

Благороден елен (Cervus elaphus) е най-новият препарат в Регионалния исторически музей в Плевен. Той става част от постоянната експозиция на отдел „Природа” и е представен в зала „Бозайници”. Новопостъпилият препарат е 10-годишен благороден  елен, с тегло около 270 кг и 12-килограмови рога. Еленът е в поза ревящ, с максимално отворена уста, опънати назад уши, разширени ноздри и напрегнати междуребрени мускули, каквато е често е позата му по време на брачния период през месеците септември и октомври. Мъжкият реве късно вечер или рано сутрин. Препаратът е с декорация, пресъздаваща естественото му местообитание.

Благородният елен принадлежи към едрите тревопасни бозайници от разред Чифтокопитни. Обитава широколистни и смесени гори в планините и равнините на България – Стара планина, Витоша, Рила, Предбалкана, Лудогорието. Той е един от най-едрите обитатели на нашите гори – с тегло до 300 кг, дължина на тялото около 2,5 м и височина при плешката около 1,5 м, като женските са с по-малки размери.

Храни се предимно привечер и нощем с растителна храна, трева, пъпки, листа, клонки, коренища и други. Благородният елен е най-гръмогласния от всички елени и през брачния период събира харем от женски. Женската ражда едно малко през май-юни. Само мъжките са с рога, които израстват през март-април и опадат февруари месец. Новоизрастналите рога са покрити с мека кожа-кадифе, което после изсъхва и се олющва. Пълно развитие достигат през юли-август, като броят на разклоненията расте през втората година, а максимум достигат през десетата година. Природозащитният му статус е незастрашен.

В зала „Бозайници” на отдел „Природа” в Регионалния исторически музей в Плевен могат да се видят още видове бозайници, които се срещат в Плевенския регион – от зайци и лисица до сърни, диво прасе и вълк. В експозицията са показани също и ехолокацията при прилепите и нощното ориентиране при нощните грабливи птици. Представени са и защитени местности, които се създават за запазване на местообитанията и видовото разнообразие. Такива защитени територии са и т. нар. „влажни зони”, където намират добри условия за живот не само птици, а и всякакви други представители на растителния и животински свят. В експозиция „Природа” това е онагледено чрез диорама „Блато” – животните намират вода, храна, и убежище за продължаване на потомството си.

Информация: Регионален исторически музей – Плевен

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here