Да, случи се. Първото завъртане пред публика на “Антигона” с режисьор Александър Морфов в Драматично-куклен театър “Иван Радоев” в Плевен прикова умовете, сърцата и моралните въпросителни на зрителите към паралелното измерение на постановката снощи. Нестандартният поглед към заглавието на големия български режисьор, за който тази постановка е своеобразно завръщане на българска сцена след дълги години отсъствие, оправда високите очаквания на всички да се превърне в едно от театралните събития в национален мащаб.
Китаристите Александър Колев и Борислав Ковачев, познати добре от участието си в телевизионния формат “България търси талант” 2021, посрещнаха публиката с джем сешън. Музикалното трио допълни с изпълнения на кахон актьорът и режисьор Ованес Торосян, на когото беше поверена ролята на водещ по време на спектакъла. Режисьорът приветства публиката в началото на представлението, а след това наблюдаваше от първия ред в залата, като в някои моменти даваше последни наставления на актьорите на сцената.
Постановката е изградена около версията на Жан Ануи, базирана върху трагедията на древногръцкия драматург и поет Софокъл, но сценичният вариант е създаден в процеса на репетициите, каквато е обичайната практика на именития режисьор. Препратките към съвремието са ярки и силно въздействащи, а режисьорските похвати – оригинални и оправдани.
Трагедията “Антигона” на Софокъл поставя вечните въпроси пред героите и разглежда техните житейски избори. Моралният стожер сред хаоса от низки страсти, илюзии и безпътица е Антигона – дъщерята на Едип, впечатляваща със своята нравствена красота, твърдост в решенията и силата на любовта си. Такава е тя и при Морфов, но образът й е още по-ефектен, още по-бунтарски и покоряващ с богатството от емоционални краски. Силата на нежността, истината и вярата в дълга, морала, доброто и любовта водят героинята на Милена Ерменкова през сенките, страховете и аморалността в света на живите и този на мъртвите, в който тя вярва безрезервно. В силните диалози с вуйчо й Креон, претворен чудесно от Деян Донков, тя заявява ясно своите убеждения, за които е готова да умре.
Раздиращата драма в душата на Креон е огледало на всички времена и всички пространства, в които понятия като политическа власт, самозабрава, егоцентризъм, деспотизъм, тираничност, бездуховност и богохулство са актуални. Героят се разкъсва между малкото останала му човечност, проявена чрез желанието му все пак да спаси своята племенница от смъртта, и дълга му на владетел, който е редно да изпълнява собствените си заповеди. В крайна сметка чудовищната му и изродена същност надделява и той не се поколебава да заплаши дори собствения си син със смърт, заради неподчинение.
Креон е загубил битката с човешкото в себе си, макар и да оправдава моралната си деградация с управленската си позиция. Креон е сред нас – той е извън всяко време и пространство, защото изпитанията за духа и душата му са сред вечните въпроси на живота във всички времена.
Нито пречистващата сила на водата, която е ситуирана като езеро на сцената, не успява да отмие греховете му и да му даде покой, нито опияняващото въздействие на алкохола е в състояние до такава степен да замъгли съзнанието му, че да умъртви до край съвестта му.
И в тази морална опозиция на образи се намества Исмена, изиграна убедително от Надя Керанова – сестрата на Антигона, която е роб на предразсъдъците и страха. Въпреки силната любов към сестра си, тя не намира морални основания и смелост да я последва в опасното и неприсъщо за жена дело – да погребе брат им Полиник, въпреки забраната за това, наложена от новия владетел на Тива – Креон. Когато Антигона е осъдена на смърт, Исмена попада в нова душевна драма – как да продължи да живее без обичната си сестра. Отчаянието я тласка към някаква истерична и краткотрайна жертвоготовност, но е късно – съдбата й е да продължи да живее с чувството за вина, което няма как да заглуши нито чрез суетата, нито чрез измамните и откъснати насила от живота късчета щастие, от които приживе се отрича Антигона.
Ярките внушения са постигнати от режисьора и чрез интересни техничеки решения. Падащ екран сече сценичното пространство на две, а върху него се прожектират кинокадри и надписи, когато това е необходимо. Интересните декори и костюми на художника и костюмограф Тита Димова, дизайнера Николай Димитров – NAD и асистента художника и костюмограф Габриела Дукова въвеждат в епохата на действието и паралелно с това не изпускат нишката на съвремието, присъстващо дори и чрез смартфони в сценичното действие.
Музиката, която звучи почти постоянно в спектакъла, има огромно значение за постигане на поставените цели от режисьора. Подборът с помощта на музикалния асистент на постановката Душанка Белада от Черна гора е много интересен и разнообразен – зрителят се потапя в различни музикални реалности, които преливат от джаз към рок, гръцка музика, класика и др. Важна роля в спектакъла има и хореографията на Андреа Гаврилиу от Румъния.
И всичко това е гарнирано със специално чувство за хумор. Морфов забърква близо тричасов коктейл от провокации за ума, сърцето, душата и сетивата, който не оставя публиката да скучае, да се разсее или да се отегчи. Напротив: прекрасната актьорска игра на целия екип поражда желанието да се потопиш още веднъж, и още веднъж, и още веднъж в това преживяване, наречено “Антигона”, защото театърът на Морфов не познава граници. Той жадува свободата като изконна човешка ценност, дарена ни от Бог. Той не може да мълчи, да са примирява, да загърбва обществените аномалии; не може да се снишава, да се прави на разсеян и удобен за консумация. Той винаги крещи и провокира: да бъдем истински, искрени и на нивото на очакванията на Създателя. Да практикуваме доброто, любовта и всичко най-човешко в човека. Да се извисяваме една идея по-близо до Небето и да не потъваме в дребнотемия, страсти и аморалност.
Постановката привидно ни въвежда в света на античния мит, но всъщност ни връща към самите себе си – в нашия най-съкровен свят, в който жаждата за свобода и истина винаги надделяват.
А публиката остава да се убеди, че е така. Предпремиерните спектакли са на 17 и 18 юни 2022 г., от 19 часа, в Драматично-куклен театър “Иван Радоев”. В театралното събитие участват актьорите Деян Донков, Адриан Филипов, Александър Кънев, Антъни Пенев, Асен Данков, Бориса Сарафова, Валентин Василев, Васил Витанов, Диана Ханджиева, Елица Анева, Ива Николова, Иван-Александър Дойчев, Йоана Кирчева, Маргарита Костова, Мария Йорданова Мариян Стефанов, Марияна Петрова, Милена Ерменкова, Михаил Михайлов, Надя Керанова, Нина Илиева-Петкова, Ованес Торосян и Сергей Константинов. Премиерните спектакли на „Антигона“ ще са на 16 и 17 септември 2022 г., а на 19 септември спектакълът ще бъде представен на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив.
