На 2 юни се навършват 149 години от гибелта на Христо Ботев. Той остава завинаги в историята не само като революционер, отдал живота си за свободата на Родината, но и като гениален поет и публицист. Денят на Ботев и загиналите за свободата на България по традиция ще бъде честван в Плевен пред паметника на поета революционер на едноименния булевард в града.
Събитието ще започне в 11.30 часа с военен ритуал с участието на военнослужещи от Плевенския гарнизон. Панихида в памет на героите на България ще отслужат свещеници от плевенските храмове. Участие в честването ще вземат също Общински духов оркестър с диригент Пламен Марков и ученици от Начално училище „Христо Ботев“ – гр. Плевен.
В знак на признателност към отдалите живота си в името на Родината пред паметника на Христо Ботев в Плевен ще бъдат поднесени венци и цветя.
Точно в 12.00 часа с едноминутно мълчание и вой на сирени ще бъде почетена саможертвата на хилядите знайни и незнайни синове на България, загинали за Отечеството.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер – в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков (1815–1869) и Иванка Ботева (1823–1911). Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Ботев се превръща в икона за българите и в национален символ.
***
Борба
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Автор: Христо Ботев
