Изложбата “И ний сме дали нещо на света” разказва за световния културен и евристичен принос на България от Възраждането до днес. Включени са избрани любопитни истории и знакови личности, представени в общо 35 постера. Експозицията ще бъде открита на 23 май (петък), от 11 часа, в зала AUDITORIUM на Телекомуникационния ендоскопски център на Медицински университет – Плевен. Изложбата е подготвена от Регионалната библиотека “Христо Смирненски” – Плевен, и се организира съвместно с библиотеката на Медицинския университет в Плевен. Поводът за проявата е предстоящия празник 24 май – Денят на българската писменост, просвета и култура.
Заглавието на изложбата е вдъхновено от думите на Паисий Хилендарски в неговата “История славенобългарска”, написана когато България все още е под турско робство: “О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин? И ний сме дали нещо на света…”
Експозицията започва със странстванията по света на художника Борис Георгиев, който в началото на миналия век обикаля Европа и Азия и стига дори до Африка и Южна Америка. Неговите духовни търсения го срещат с личности като Айнщайн, Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и др., а сред ценното му наследство са множество одухотворени картини, богата кореспонденция, лични послания.
Изложбата представя мистерията на българските космически гласове, сред които е и този на народната певица Валя Балканска, излетял в Космоса като част от Златната плоча на “Вояджър”. Но има и много други, участвали в епичното озвучаване на холивудски продукции като “Аватар”, “300”, “Троя” и т.н., за които публиката може да научи от изложбата.
Експозицията припомня и постиженията на изключителни творци като Кристо, който остава в историята на изкуството с опаковането на знакови мащабни сгради по света. В тези свои артпроекти той влага метафоричен замисъл и понякога чака реализацията им с десетилетия, тъй като се е самофинансирал. Представен е и Асен Пейков – авторът на скулптурата на Леонардо да Винчи на летище “Фиумичино” в Рим, както и на скулптури на филмови икони като София Лорен, Ава Гарднър, Федерико Фелини и др.
Науката и откривателството са представени чрез Джон Атанасов – създателя на първия цифров компютър в света, Петър Петров – изобретателя на първия цифров ръчен часовник, Стамен Григоров – родоначалника на пробиотичната революция, Георги Лозанов – създателя на уникалния метод за ускорено учене, наречен сугестопедия.
Включени са още физикът Теодосий Теодосиев – Златният учител на България, като са проследени върхови постижения на някои от учениците му. Сред тях е Петко Динев, чиито камери се използват в космическите сателити на НАСА и негови клиенти са всички най-големи компании в областта: Sony, Toyota, Sharp, Panasonic, LG, Samsung, Nippon Paper, Siemens, Carl Zeiss, General Electric.
Показан е и новаторският дух на млади компании като EnduroSat. Стартирала едва преди 10 години, тя вече е специализирана в нано- и микросателитите от следващо поколение и техният революционен подход на споделена сателитна услуга прави достъпен Космоса за изследвания от всеки.
В кинематографичните вселени пък се открояват Chaos GROUP с “Оскар” от 2017 г. за цялостен принос в категорията “Научни и инженерни технологии”. Те са създателите на V-Ray рендерирането, благодарение на което са създадени едни от най-спиращите дъха визуализации в киното.
Изложбата завършва с поетичната творба “Принос към Европейската история” на Ивайло Балабанов, както и с покана към учащите да заповядат в Регионалната библиотека “Христо Смирненски”, за да се възползват от нейните ресурси и предлагани възможности.
