Писателят Кирил Назъров ще представи пред публика в Плевен новата си сатирична книга “Искри в тъмата”. Събитието е днес, 19 март (сряда), от 16:30 ч., в ХГ Дарение “Колекция Светлин Русев”. Организатори на проявата са Международно творческо сдружение “Сцена на духовността”, НЧ “Пробуда – 1990” и Независимият литературен клуб “Кайлъка”. Творбата и нейният автор ще бъдат представени от поетесата Валентина Атанасова. Входът е свободен.
Кирил Назъров споделя в рими своите хумористично-сатирични послания за абсурдите в човешките, обществените и социалните взаимоотношения, типични за нашето време. Пише и за пороците и недъзите, с които се сблъскваме ежедневно.
Кирил Назъров е роден на 2 ноември 1941 г., в с. Драгуш, Петричка община. Завършил е българска филология във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Работил е като учител в с. Яково, Петричко, в курорта “Боровец” и в Механотехникума в Благоевград. От 1978 до 1983 г. е драматург на Благоевградския куклен театър. В периода 1983 – 1995 г. работи като редактор на сп. “Картинна галерия”, зам.-главен и главен редактор на най-популярното детско списание у нас “Славейче”. Редактор е и във вестник “Литературно земеделско знаме”.
Член е на Съюза на българските писатели от 1980 г. Бил е председател на Детската секция към Съюза, а впоследствие става член на Управителния съвет. Членува и в Съюза на писателите земеделци в България. Има книги за възрастни с афоризми, басни, епиграми, шаржове, както и повести. За деца е публикувал книги със стихове, гатанки и проза. Негови творби и книги са преведени на руски, естонски, полски, сръбски, румънски, испански и английски език. Стихотворения и гатанки от Кирил Назъров са включени в учебниците за І, ІІ, ІІІ и ІV клас.
Детската му пиеса “Звездните мечки” печели национална награда за драматургия през 1983 г. С национални отличия са удостоени и книгите му “Хоровод”, “Пчелария”, “Барабанче бъбриво”, “Приказките на Заспивко”, “Сто чуденки за чудене”. С книгата си “Цветница” става първият лауреат на Националната награда за детска литература “Петя Караколева”.
